Къщата на Михаела и Лукас

- Миши стига,остани - казах и аз усмихвайки й и се.
- Стига нищо не е станало,кой знае какво - продължих аз и я заставих да седне. А след това погледнах и към брат си.
- Хей стига не се сърди - добавих аз към Миши

-Добре де.-каза тихо Михаела и смирено седна до Рон и Катрин.След малко Мишето отново се опита да се измъкне.
-По-добре да..-но преди да успее да довърши,Кати я погледна смразяващо и тя се отказа да прави каквото и да било.
И отново се върна на това положение,в което не знае какво да каже,да направи,къде и какво да гледа и как..
"Моля ви някой да каже нещо защото ще потъна в земята!"-каза си умолително наум.

- О Миши стига си се стеснявала.- казах и аз поглеждайки я и усмихайки и се.
- Лично аз мисля,че ще е добре да ни се върне тока - реших да сменя темата.
- А и Миш не разказа какво точно искаше онзи тъпанар бившия ти от теб. - казах и аз молейки се да се отпусне и да спре да се притеснява..

Явно Михаела се почуства неодобно и реши да си тръгне обаче Като бързо я изкомандва. :
- Миши стига,остани.Стига нищо не е станало,кой знае какво.
Михаела седна и Кати ме погледна и добави :
- Хей стига не се сърди.
Михаела се сугласи и седна до нас.
- О Миши стига си се стеснявала. - Каза Кати и я погледна с усмивка.
Взех чашата си и отпих отново.Доста неще се бяха случили само за една нощ.
И то какви неща.
-

Изведнъж Мишето се усети,че те стояха натъмно,на свещи.Наистина щеше да е добре да се пусне тока най-сетне.
-Ще..се погрижа за тока.-каза тя,стана и отиде при входната врата,където беше таблото.Отвори го и го разгледа.Честно-нищо не разбираше,толкова копчета и какви ли не жици.Но много добре си разбираше от дарбата и я приложи.
Насочи показалеца ци право към таблото,като от пръста й излезе изкра,която уцели таблото и цялото светна угасна и отново светна.
Токът се върна в къщата и лампите светнаха.Михаела затвори таблото.Усмихна се самодоволно и се върна при Кати и Рон.

- Най - сетне - казах аз и й се усмихнах , а след това отпих от чашата си.
- Е добре сега какво ? - попитах ги аз и ги огледах и двамата.
- Та Миши ще ми споделиш ли какво толкова иска бившия ти ? - попитах я аз и погледнах брат си, а след това и нея

-Ще..се погрижа за тока. - Каза Михаела,стана и отиде до таблото.Използва силата с и тока се върна.
- Най - сетне - Измърмори Кати и попита Михаела :
- Та Миши ще ми споделиш ли какво толкова иска бившия ти ?
Аз и Кати се согледахме.

-Ами..нямам и на идея.Не понесе мисълта,че не го искам вече и..ме преследва където и да отида.Не знам какво цели с това,глупаво е..но не мога да се отърва от него,а и на практика той много по-силен от мен и..-каза тихо Мишето и гогледна тъжно надолу към пода.Усещаше,че и двамата я гледат,но какво от това,в момента трябваше да мисли какво да направи.Щом и тук,в Адамхилс,я бе намерил и сега знаеше къде живее..тя нямаше да има и минута спокойствие и много скоро отново щеше да го срещне,а нямаше как постоянно някой да я спасява.

- О боже,аман от бивши. -казах аз и я поглднах.Много добре знаех какво е да имаш бивш ,но при мен бе обратното аз страха ,а не той. Но пък не го тормозех така както този тип тормозеше приятелкаа ми.
- Добре ,че Рон бе наблизно,ианче не знам как щяхме да се справим - казах и аз леко поклащайки глава.

-Maй има само един начн да се отървеш от него...Да го убием..Това е единственото решение за което се сещам.
Станах и отидох до прозореца да видя дали лежи още навън.Нямаше го.Върнах се обратно и седнах на дивана.Взех чашата си и я допих набързо.
-Та съгласни ли сте с предлойението ми ?

-Не..не..няма нужда..аз..ще се оправя с него..-каза Михаела като се опита да звучи сигурно-..надявам се..-довърши тихо.
Наистина Рон беше много мил и с това предложение,колкото и да беше за убиване,но все пак изглеждаше мило и..да..
Притесняваше се за бившето си,но..все пак реши да не го показва,не искаше да ги замесва.
-И..Рон..благодаря ти..отново..задължена съм ти!-каза му Мишето и се усмихна.

- И аз не мисля ,че убийството ,е най-доброто решение - казах аз поглеждайки брат си ,a после притеснено към Миши
- Скъпа няма да те оставя сама в това. Няма да се разправяш сама с него - казах и аз усмихвайки и се ,а после я хванах за ръката

-Кати,наистина.Ще се оправя сама.Няма нужда да се забъркваш в това.Както вече ти казах това е между нас двамата..-каза Мишето и реши,че е време да смени темата с някоя,по-добра.Не й се говореше за бившето й.
-Ами..сега като се намерихте..какво ще стане.Имам предвид предполагам,че ще живеете заедно,а и имате толкова много да си разказвате..

- Да решихме да живеем заедно - казах и аз усмихвайки се.
- Определено има какво да си говорим - продалжих поглеждайки ги , о да те щяха да са страхотна двойка
- А и ти ще го виждаш покрай мен - казах аз по тихо обърната към Миши и й намигнах

Явно Кати нямаше да се откаже с това.Постоянно намекваше нещо,каквото и да е,но все свързано с това.Все едно.Мишето се усмихна леко и си замълча.
Обърна се и погледна часовника на стената.Беше шест сутринта.А и се спеше.И как не след този ден..
-Ами..предлагам да си лягаме.Слънцето изгря,а..разговорът малко замря,един вид.-засмя се Мишето.

- Оказа се обачее ,че на нащо парти се присъедини и момче - казах аз смеейки се .
- Е как ще спим Мишенце? - попитах я аз усмихвайки се леко и светлинки заблещукаха в очите ми
- Хей ама аз нямам пижама - продължих аз и я погледнах.

-Хехе,че аз имам милиони!-засмя се Мишето и изтича до стаята си,подхвърли й едни къси гащи и тениска и нареди.
-Ето ти пижама,Рон предполагам,че може и по боксерки да спи,поне така спи Лукас.-засмя се Мишето и продължи-Ами имаме две спални,изберете си!А разпределението..ам..не знам..-каза Михаела.Тя си беше облечена като за спане,затова само пусна косата си и сложи ластика на ръката си,като гривна.

- Пу аз съм си с Мишето - казах аз и вдигнах едната си ръка. Бях точно като малко детенце , а след това се засмях
- Да мога и по боксерки - каза брат ми , а аз погледнах Миш, и после взех дрехите от ръката й. Влезнах в банята и се преоблекох, пуснах вързаната си коса, а след това се усмихнах излизайки от банята
- Е и аз съм готова

-Хаха,проблема ще е ако Лукас се върне и завари в леглото си мъж.-засмя се Михаела.Наистина картинката щеше да е доста интересна.Лукас влиза,ляга и изведнъж..вижда до себе си мъж.Сто процента щеше да обвини Мишето и щеше да е прав.Не за първи път щеше да се случи да намери някой в леглото си.Е,преди беше момчие,но все пак..Доста голям скандал стана тогава,а колко часа се бе смяла Мишето,просто не е истина.След това поне един месец имаше мускулна треска на лицето.

- Е добре аз ще спя в леглото на Лукас - казах аз повдигайки едната си вежда и ги погледнах
- Там значи покажи ми стаята му - казах аз на Миш хващайки я за ръката , а след това се усмихнах на брат си.

-А брат ти къде ще спи?На тавана ли?-попита засмяно Мишето и се спря,като дръпна леко Кати,за да се спре и тя.Наистина къде,май трябваше да си купят по-голяма къща,с повече спални помещения.
В този момент входната врата се отвори и..

Админ

Обикалях града.
Влязох в един бар и започнах да пия,но за съжаление щяха да го затварят,и реших вече да се прибирам.
Надявах се Мишето да не е заспала,за да си поговорим,все пак на мен не ми се спеше.
Пристигнах пред вратата,бръкнах в задния си джоб за ключа.
Мушнах го в ключалката,и го завъртях.Отворих вратата и влязох.
Пред мен стояха Мишето,някакво момче и едно доста готино момиче.
Те ме гледаха така,сякаш са направили някакво престъпление.
-Добър вечер! - казах на свой ред и свалих якето си.Закачих го на закачалката и се приближих към хората. - Явно си имаме гости! - казах радостно и погледнах към Мишето. - Трябваше да ми кажеш,нямаше да се прибирам толкова късно. - засмях се аз и се обърнах към гостите. - Аз съм Лукас Джеймс,приятно ми е! - представих се.

-Абе..не трябваше да се прибираш и толкова рано,честно казано.-промърмори тихо Мишето и се усмихан бегло,колкото да залъже обстановката и случилите се неща тази вечер в къщата им.Лукас много честно не разбираше и половината от нещата,които Михаела правеше и които се случваха в къщата,а уж и той живееше тук.
-Ам това е Катрин,моята нова най-добра приятелка.И Рон,брат й!

Е добре не можеше да се отрече ,че Лукас е страшно готин. И тя не ми беше казала.
- Здрасти - изчуроликах аз усмихвайки му се, а след това погледнах Миши повдигайки едната си вежда.
- Да ти каже имаш гости от доста време, но пък теб те няма никакъв - казах аз и се засмях , а след това погледнах отново към Мишш

Админ

Погледнах към двете момичета.
Така.Сега сигурно се бяха приготвили да лягат,а аз `и провалях плановете,замислих се.
-Тук ли ще спиш? - попитах Катрин и седнах на един от диваните.
Нямахме много стаи,но нямах нищо против,да спи в моята стая,много пъти съм спал на дивана,удобен е.
Момчето,реши да си ходи.
-Чао! - казах му аз и се обърнах към Катрин. - Ако искаш можеш да спиш у моята стая,нямам нищо против... - предложих `и аз и се усмихнах.
Погледа ми спря на Михаела,която ме гледаше така,сякаш съм си загубил ума.
-Наистина няма лошо,аз мога да спя на дивана,за мен не се безпокойте,а и ти си момиче. - казах и погледнах към Катрин,намигнах `и и се усмихнах.