САМО МЕТЪЛ
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Баскетболното Игрище

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
AC-DC
Админ
Админ
avatar


ПисанеЗаглавие: Баскетболното Игрище   Вто Фев 22, 2011 12:18 pm



На баскетболното игрище има три двойки кошове,за да може хората да играят на спокойствие и да не трябва да чакат.


Последната промяна е направена от Lucas James на Чет Фев 24, 2011 4:28 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
AC-DC
Админ
Админ
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Баскетболното Игрище   Вто Фев 22, 2011 12:41 pm

Вече бях на баскетболното игрище.
Започнах да тупкам.Стрелях веднъж към коша.Вкарах.Усмихнах се и продължих да стрелям към коша без да пропускам.Замислих се за всичко,което беше станало сутринта.Не знаех,какво иска Катрин от мен,нито пък какво аз от нея.Реших да оставя нещата за малко и да се отдам на нещо по - забавно и нещо,което не е толкова драматично.
Единственото място,където бях спокоен и можех да помисля на спокойствие.
Когато бях по - малък исках да играя в училище,но така и не стигнах до училищния отбор,а сега бях прекалено голям за да се опитвам да правя каквото и да е...освен.Можех да стана треньор на отбора,в училището.
Замислих се и отново стрелях.
Изпотих се.
Свалих горнището и го метнах на пейката и продължих да играя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Brooke Davis
Вампир
Вампир
avatar

Гадже : -
Брат/Сестра : -

ПисанеЗаглавие: Re: Баскетболното Игрище   Сря Фев 23, 2011 11:40 am

Тъкмо пристигнах в града...Искаше ми се да посетя Ники първо, не я бях виждала отдавна...Но пък все още не бях сигурна в контрола си, затова първо реших да ловувам. Паркирах колата си в околностите на града, разкарах глупавите лещи, които и без това бяха започнали да се стапят, заключих колата и тръгнах да търся някоя изгубена душа, която щеше да стане моя вечеря. Странното е, че не надуших човешка кръв и трябваше да мина доста разстояние, докато стигна до най - близкият град със хора. Що за град беше този, в който живееше Никс?
Върнах се при колата си и се преоблякох...все още не бях чак толкова опитна, така че дрехите ми бяха малко мръснички..Преоблякох се набързо, нахлузвайки една къса рокля и реших да се поразходя из околностите. Казах на Никс, че ще пристигна към полунощ, така че имах още време. Не бързах за никъде...вървях бавно и уверено в тишината, докато някъде наоколо не чух някакъв шум. Залушах се и установих, че е от дриблиране. Интересно кой играеше баскетбол по това време...Привлече интереса ми, затова се запътих натам.
Когато стигнах видях млад мъж...на около 20...при това не изглеждаше никак зле. Не знам дали факта, че беше без тениска или просто си беше такъв, но хващаше окото. Постоях там около минута, но накрая реших да продължа с разходката си. Обърнах се, но в този момент токчето ми се счупи и едва не паднах.. Официално можех да се обявя за най- непохватният вампир на света. Изругах под дъха си и си сабух обувките, но в този момент усетих, че момчето ме зяпа. Обърнах се бавно и се усмихнах вяло.
- Здрасти. - поздравих и взех обувките си в ръце.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
AC-DC
Админ
Админ
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Баскетболното Игрище   Сря Фев 23, 2011 12:21 pm

Продължих да играя.
Така ми беше някак скучно да стоя и да играя сам,без никаква компания.Но какво да се прави,все още не бях намерил приятели в града,с които да играя баскетбол.
Тъкмо се канех да стрелям към коша,когато чух някакво изчукване.
Доста рязко.Огледах се.
Погледа ми попадна на едно момиче с червена коса.
Тя ми каза нещо от сорта на "Здрасти".
-Здравей! - усмихнах `и се и пуснах топката на земята,която продължи да тупка.Приближих се към нея. - Добре ли си? - попитах я и погледнах към ръцете `и.Държеше токовете си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Brooke Davis
Вампир
Вампир
avatar

Гадже : -
Брат/Сестра : -

ПисанеЗаглавие: Re: Баскетболното Игрище   Сря Фев 23, 2011 1:14 pm

Той ми се усмихна леко и ме попита дали съм добре, приближавайки се.
- О, не, спокойно. Перфектно съм. Просто съм най- непохватният индивид на света. - засмях се леко и повдигнах леко обувката, чието токче беше счупено. Това си беше просто върха на сладоледа. Нямаше втора като мен..., че и това ми бяха единствените обувки...другите бяха в куфара ми, а той беше опакован в багажника на колата. Трябваше да отида на пазар скоро, не мисля, че два куфара ще ми стигнат за повече от седмица...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Баскетболното Игрище   

Върнете се в началото Go down
 
Баскетболното Игрище
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
ДА ЖИВЕЕ МЕТЪЛА :: Адамхилс :: Околностите-
Идете на: